Twilight Forum

Twilight Forums BG
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте се

Share | 
 

 Hurry up and save me from my dark life ..

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Spunk*Ransom
Леко зарибен
Леко зарибен
avatar

Female Брой мнения : 86
Хоби : Музика
Характер : Срамежливка,Твърдоглава
Registration date : 12.03.2009

ПисанеЗаглавие: Hurry up and save me from my dark life ..   Съб Мар 14, 2009 11:27 pm

Амии реших да пусна моят фик
bounce До сега съм писала 2 фика ,но сега пускам само първия.Естествено след като Миднайт сън ме убеди Very Happy
Започвам със пролога.Ще пускам по една глава на ден ,но и ако имам време по повече Smile

Пролог
Какво ще стане ,ако срешнеш истинската си любов ? Какво ще стане ,ако тя не се окаже човешно същество?Ако тя в стремежа си да те предпази те излага именно на опасност?Какво ще се случи ,ако опиташ от забранения плод и той се окаже целия ти живот?Може ли един глас да спаси живота ти?

_________________

When you loved the one who was killing you,it left you no options.How could you run,how could you fight,when doing so would hurt that beloved one? If your life was all you had to give,how could you not give it?If it was someone you truly loved?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Spunk*Ransom
Леко зарибен
Леко зарибен
avatar

Female Брой мнения : 86
Хоби : Музика
Характер : Срамежливка,Твърдоглава
Registration date : 12.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Hurry up and save me from my dark life ..   Сря Мар 18, 2009 10:12 pm

Глава 1 - Среща

Казвам се Джесика Лейви.На 17 години съм.Не съм от най-известните персони в училище затова и съм много самотна.Нямам кои знае колко приятели.Имам една единствена – Брук.С нея сме така да се каже приятелки на повикване – когато има нужда от мен и веднага ме вика.Но всъщност ми стана малко гадно понеже повече няма да я видя.С нашите се преместихме да живеем в друг по – малък град заради работата на баща ми.Все още не съм разгледала Канок ,но имам време за това след училище.
Часът е 7 сутринта. Потеглила към училище с колата подарък от майка ми и баща ми за рожденния ми ден.Не беше кои знае какво просто обикновен голф ,но въпреки това го обожавах въпреки ,че в старото ми училище му се подиграваха понеже моделът му е от 2005 и бил „стар”.Стигнах до училището точно на 10 преки от новата ми къща.Не беше огромно колкото предишното ,но с едно го превъзхождаше – определено нямаше толкова ученици.Потеглих към класната стая ,която ми беше написана на лист от майка ми.Докато вървях посредата на пътя ми ме спря момиче:
-Хей! Здравей.Ти трябва да си Джесика.Новото момиче в града.
-Да,така е.Ще те помоля да ме извиниш ,защото закъснявам за 115 кабинет.
-И аз съм натам.
-Добре.Ще ми помогнеш да го открия.
Вървях по два дълги коридора.Стигнахме в огромна класна стая.Явно часът беше Химия ,защото на всяка една маса имаше епруветки и други химически уреди.
-Здравей Джесика. – продума господина – Добре дошла в часът по Химия.
-Здравей Джесика – повтори и класът.
Зарадвах ,че толкова много хора знаят името ми.Досега не ми се беше случвало.
Господинът ме настани на една маса ,на която бях сама.Доста бързо се справях ,защото всичко това го бяхме учили.
Звънецът изби.Часът мина неочаквано бързо.Опитах се да се изнижа от стаята незабелязано ,но това така и не стана.Всички по коридорите ме поздравяваха.Чувствах се странно.Взех си закуската и се пренесох на една маса в двора на училището.
Взех портокаловия сок – единственото ,което ми хареса от цялата табла.Чух зад ме смях.Не ми изглеждаше познат и затова не се обърнах.Сложих си слушалките ,за да не чувам.Звънецът отново изби за започване на следващия час.Грабнах учебниците от масата в ръка и тръгнах.Докато завивах зад ъгъла неочаквано се сблъсках с момче.
-Извинявай – прошепнах.
Той не ми отговори и вместо това се наведе ,за да ми помогне със събирането на учебниците.Дъхът му се блъскаше в лицето ми.Не посмях да погледна към него ,но любопитството ме изпиваше.Малко по малко учебниците намаляваха и за секунди ръцете ни се докоснаха.Неговите бяха меки и много топли.Той бързо отдръпна ръката си.Повдигнах се и той след мен.Погледите ни се срещнаха.Беше очарователен – все едно изваден от списание.Имаше красиво чисто бяло мраморно лице,невероятно прави и тънки зъби,красиви сини и дълбоки очи.Гледаше ме и не откъсваше поглед от мен.Аз също го правих.
-Здравей. – каза той със широка усмивка. – Казвам се Нейт.Ти си?
-Ъммм... Ами аз съм Джесика. – изгубих ума и дума и продължавах се взирам в красивите му дълбоки очи.
-Трябва да тръгвам.Закъснявам за Физика. – каза той с насмешка.
-И аз съм натам.
-Еми не виждам проблем да тръгнем заедно.
Потеглихме към кабинета без да си казваме и дума ,но за сметка на това и двамата усещахме как всеки един от нас дишаше тежко.
Застанахме пред вратата на стаята.За наше щастие учителят не беше започнал.
-Здравей.Ти си новата ученичка нали? – каза учителят.
-Да.
Беше свободен само един чин и Нейт седна до мен.Сърцето ми биеше ,но се стърпявах да не говоря ,защото се страхувах да не изръся нещо глупаво.
-Е,защо дойде в този град? – започна да разпитва Нейт.
-Баща ми има нова работа и така..
-Разбирам.
Целият клас си шушукаше нещо и ни гледаха втренчено.
-Защо ме гледат така? – позаинтересувах се.
-Не е от теб. – продума Нейт и в този момент премести погледа си към едно русо момче и го гледаше с презрение и гняв.
Целият час решавахме електрични задачи.За жалост Физиката не беше една от силните ми страни и затова не можах да реша почти нищо.
Чух смях.Нейт се смееше и ме гледаше.
-Чакай.Ще ти покажа как става.
Грабна тетрадката и химикала ми.Задраска всичко ,което бях писала в часа и реши нановпо задачите.Аз не спирах да го гледам.
-Ето.Радвай се ,че до теб стой шампион по Физика иначе си загубена.
-Спасяваш ме.
Отново се гледахме в очите ,докато учителят не заговори.
-Така ученици искам да свържете електрическите уреди ,които са по масите ви.Ще мина да проверя.Работете по двойки.
За мен това не беше приемливо ,но в крайна сметка нямах друг избор.
-Аз ще го направя.Ти само гледай. – каза Нейт.
За две минути вече беше готов.
-Имаме време.Разкажи ми за себе си – позаинтересува се отново Нейт.
-Ама... Мисля ,че би трябвало ти да ми разкажеш нещо ,защото аз знам най-малко.
- Няма нищо интересно.
Пак се чу звънеца.Всички ученици станаха ,а аз отново стоях неподвижно.Обърнах се към Нейт ,но от него нямаше и следа.

_________________

When you loved the one who was killing you,it left you no options.How could you run,how could you fight,when doing so would hurt that beloved one? If your life was all you had to give,how could you not give it?If it was someone you truly loved?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Spunk*Ransom
Леко зарибен
Леко зарибен
avatar

Female Брой мнения : 86
Хоби : Музика
Характер : Срамежливка,Твърдоглава
Registration date : 12.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Hurry up and save me from my dark life ..   Пон Мар 23, 2009 10:41 pm

Глава 2-Брат
Прибрах се доста замислена.Дори и майка ми го забеляза.
-Джес,разкажи какво стана днес ,че се луташ така из къщи?
-Няма нищо ,мамо.Спокойно само съм много уморена.
-Ще видим.
До вечерта мислех и мислех как може да е избягал толкова незабелязано.Дори не се чу и звук от стола ,на който стоеше.Забравих ,че трябваше да излизам да разгледам града.Грабнах айпода си и включих на някаква произволна песен.Оказа се точно по настоението ми – нежна и много мелодична.Навярно съм задрямала ,защото ненадейно се събудих в 3 през нощта и слушалките ми бяха в ушите.Отидох до банята ,за да пия малко вода.Реших да постоя малко будна понеже мислите за Нейт ме бяха налегнали отново.Гласът му кънтеше в главата ми – толкова мек и нежен.Ненадейно се сетих за кабинета по Физика и момчето към ,което Нейт погледна.Не бях се замисляла изглеждаха почти като братя и може би наистина бяха братя.Отново си легнах.
Събудих се от алармата на часовника ми.Набързо си измих зъбите и лицето ,а след това се облякох.Слязох надолу по стълбите ,а там ме чакаше майка ми.
-Ще хапнеш ли нещо?
-Не ,мамо.Не съм гладна – излъгах.Просто не исках да закъснявам за училище.Исках колкото се може да разбера повече за Нейт и предполагаемия според мен брат.
Качих се в колата си и тръгнах към училището.Бях една от първите там.Останах на седалката и зачаках Нейт да дойде.Минаха 30 минути и вече учениците започнаха да идват ,но от него нямаше и следа.Най – сетне го забелязах ,но не беше Нейт ,а този ,които го мислех за негов брат.Видях го във гръб и затова първоначално не можах да разбера ,че не е Нейт.Тръгнах към него.Той също се обърна и тръгна към мен.Ускорих крачката.
-Здравей! – каза момчето учитиво.
-Здрасти.Ъмм.. много ми приличаш на едно момче Нейт ,с което се запознах вчера и реших да те питам дали го познаваш? – Какво тъпо обяснение!?!
От усмивката на лицето му излезе злобен поглед.
-Да познавам го брат ми е.Искаш да го видиш?
-Амии питах се дали ще дойде ,защото вчера ми се стори доста приятен слушател.
-Повярвай ми не ти трябва.Можеш да кажеш всичко на мен.Представи си ,че съм Нейт.Няма разлика все пак сме братя.
-Добре тогава.
Тръгнахме към кабинета за първия ми час.Оказа се ,че сме заедно така ,че седнахме на един последен чин ,за да можем да си говорим.
-Струва ми се ,че нещо не сте толкова сплотени колкото нормалните братя.Гледате се някакси със неприязъм? – захванах темата.
- Сложно е. – смъмри.
- Сигурна съм ,че мога да те разбера.
- Повярвай ми,не ти се иска.
- Щом така смяташ.
-Сега искам аз да ти задам един въпрос.Защо дойде толкова рано в училище ,за да търсиш брат ми?
- Как разбра ,че съм тук от по –рано.
-Това е моята тайна.Ще ти я кажа ,обаче ти ми кажи какво си говорите с Нейт?
Ставаше ми банално.Какво по дяволите е това нахалство?!?
-Знаеш ли аз ще реша дали да ти кажа нещо?!? Ясно?!? Може да не искам да ти кажа. Какво ще ми направиш..?
Грабнах си чантата и излязох от часа.
Бях сигурна ,че щях да оставя доста шушукания в стаята.Запътих се към тоалетнаха със наведена глава.Какво ми ставаше?Не спирах да мисля за Нейт ,а това много ме притесняваше.Продължавах да вървя със наведена глава ,докато не се блъснах в нещо доста каменно и здраво.Имаше приятен аромат ,но не намерих сили да вдигна главата си.Чух един приятен и нежен смях.Разбира се ,че го познах.
-Хейй.. Гледай къде вървиш.. не е хубаво да се блъскаш в нещо.. ъъъ в мен.
Усмелих се.Знаех кой е преди да си вдигна главата.
-Ъъъ.. съжалявам.
Не ми беше до разговори ,но силно исках да говоря с него.Отстъпих крачка назад и отново поех по пътя си.Нейт пресече пътя ми.Изглеждаше ,че все пак иска да говори с мен.
-Защо не се поразходим? – предложи.
- Не е лоша идея.
Съгласих се.Имах да задавам толкова много въпроси ,но той със сигурност ще задава повече.Продължихме по коридора плътно един до друг.

_________________

When you loved the one who was killing you,it left you no options.How could you run,how could you fight,when doing so would hurt that beloved one? If your life was all you had to give,how could you not give it?If it was someone you truly loved?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Spunk*Ransom
Леко зарибен
Леко зарибен
avatar

Female Брой мнения : 86
Хоби : Музика
Характер : Срамежливка,Твърдоглава
Registration date : 12.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Hurry up and save me from my dark life ..   Вто Мар 31, 2009 10:45 pm

Глава трета –Езерото
Докато вървях сърцето ми биеше лудо.Беше в такт с крачките ни.Загадъчно поглеждах към лицето му и всеки път там грееше тази изумителна усмивка,спираща дъха на всеки минувач.
Излязохме от училището и се запътихме към паркинга.
-Как искащ да направим – да тръгнем с твоята кола или с моята? – зададе ми въпрос със тънък глас.
- Няма значение.Къде ще отидем на разходка? – попитах.
-Трябва да ти дам някои отговори ,защото знам какво ти е.Предлолагам ще ме обсипеш с въпроси ,но искам това да е по –рано преди да е станало прекалено късно.. – отговори ,докато гледаше към колата ,с която дойде брат му.
-Така да е.
В крайна сметка решихме да вземем неговата кола.Беше нов модел кола със същата марка като моята ,но модел Пасат.
- Добър избор на кола си направила.Мен ,ако питаш е по-издръжлива от моята. – усмина се широко и я запали.
- Не разбирам много от коли.Нещо като непознат континент ми е тази област.
Отново се подсмихна.Обърнах се към стъклото на колата му и се загледах в хоризонта.Забелязах ,че излизаме от града.
-Къде отиваме? – попитах и погледнах с крайчеца на окото си.
- Спокойно не съм човекоядец.В безопастност си. – отговори с усмивка на уста.
Пресегна се да вкючи климатика на колата ,защото забеляза ,че потръпвам и заедно с това пусна и музика.
-Каква музика предпочитащ? Имам всичко от А до Я. – сега вече зададе ми той въпрос.
-Все ми е едно.Няма значение.
-Така да бъде.Скоро ще сме там ,където сме се запътили. – почти прошепна.
- Няма ли най-сетне да ми кажеш.
-Искам да бъде бомба със закъснител.
-Мразя изненадите.Изнервят ме.
Избухна в силен смях.Виждах го често да се смее ,но така никога.
-Много смещно ,а?
-Прекалено.
Заслушах се в музиката.Беше тиха и много успокояваща.Не усетих дори ,че е спрял колата.
- Готово. – проговори.
Намирах се пред огромна поляна.До нея имаше красиво езеро с цвета на небето над главите ни.Слънцето ,което вече залязваше се отразяше във водата и гледката беше неописуема.Усетих ,че Нейт ме прегръща нежно през кръста и точно в този момент слънцето узари лицата и на двама ни.Сърцето ми биеше лудо и имах чувството ,че неговото също трепка бясно.Но защо все още мълчахме?
-Виж,аз не исках да ти покажа моето любимо място.Знам ,че все още не се познаваме добре ,но исках да го споделя с някой ,който..Ъъъ..Чувствам близък. – каза Нейт със тънък и нежен глас ,на които всеки би завидял.
-Не,няма нищо.Благодаря ти.Но само за това ли сме тук?
-Не точно.Ела.
Тръгнах след него.Запътихме сме към едно дърво.Направи ми знак с ръка да седна.Подчиних се.Нямах друг избор бях напълно запленена от него.Усмихна ми се и след това седна до мен като взе няколко малки камъчета ,които предполагам щеше да хвърля във езерото.
-Питай всичко ,което те интересува.Но понякога ще ме извиниш няма да мога да ти отговарям пряко.
-Стига ми.
-Съмнявам се.
Взе първото камъче и го хвърли във водата.
-Пристъпвам към първия въпрос.
-Давай.
-Сутринта разбрах ,че си имаш брат ,които според мойте наблюдения не ти е от най-приятните.Защо?
-Сложно е.Не е толкова лесно колкото изглежда.Има нещо ,което не е приемливо да го знаеш.
Чу се смях ,но това не беше този смях ,на които всеки път сърцето ми трепваше.
-Кажи го! – проговори някои зад нас.

_________________

When you loved the one who was killing you,it left you no options.How could you run,how could you fight,when doing so would hurt that beloved one? If your life was all you had to give,how could you not give it?If it was someone you truly loved?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Krisi7o
Супер Фен
Супер Фен
avatar

Female Брой мнения : 464
Age : 25
Местожителство : Стаята на Едуард:))
Хоби : Форуми =)
Характер : Труден...
Registration date : 07.08.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Hurry up and save me from my dark life ..   Сря Сеп 30, 2009 12:38 am

Spunk*Ransom, ако може да Те попитам - смяташ ли да продължиш да пишеш по историята? Не смятам,че е редно Темата просто да стои ей така в Раздела...
Затова ще те помоля да ми кажеш - мога и да я заключа Временно и да отиде в Кошчето за известно време,а когато можеш и имаш време да я продължиш - просто ми пишеш едно ЛС и я връщам обратно.. ;-))
Та,какво да бъде? :-))

_________________
"-Не искам да те пускам. - каза ми той, а аз още по-силно го стиснах."

"-Не искам да те пускам!"

"-Не искам да те пускам!"

"-Не искам да те пускам!!!"

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Hurry up and save me from my dark life ..   

Върнете се в началото Go down
 
Hurry up and save me from my dark life ..
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» HIM
» Робърт и Кристен ще се женят
» Bad Guy/ Bad Man
» Какъв шоколад предпочитате?
» Конкурс "Червените шапчици" - Джаксън Пиърс

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight Forum :: За Здрачохолици :: Творчество..-
Идете на: